СВОЙ / ЧУЖОЙ СВОЙ / ЧУЖД ALLY / FOE

Излъчване на живо за гласували от 19 до 23 часа, Софийско време, всеки ден от 7 до 13 ноември, 2010. Ще имате възможност да общувате с Мавромати чрез чат.

Този проект не е игра.

Той е създаден за да повдигне въпросите за свобода на словото и изразяването, като основно човешко право.

Вие трябва да мотивирате ЗАЩО смятате, че Мавромати е виновен или невинен, базирайки се на неговата история и случай на преследване описани по-долу. Немотивирани гласове няма да се броят.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Свой/Чужд : кратко описание
Кой е Мавроматти и за какво той е обвиняван?
Етапи и структура на пърформанса
Какво иска да каже художникът с този пърформанс?
Повдига ли претенции този пърформанс към някого и към кого?
Това изкуство ли е?
Исторически паралели в пърформанс изкуството и науката

Кратко описание

Онлайн пърформансът “Свой/Чужд” предоставя възможност на участниците в него да гласуват за оправданието или против оправданието на художникът Олег Мавроматти. Пърформансът се състои в няколко етапа. В зависимост от събраните гласове и ако тези, които са против Мавроматти, художникът ще пусне електрически ток с определени параметри през тялото си. Това ще бъде наказание, съответсващо на желанието на хората той да бъде осъден. Ако гласовете за неговото оправдание надделеят – до наказание няма да се стигне (виж Етапи и структура на пърформанса). За начало на пърформанса е обявен 7 ноември, 19 часа местно Софийско време..

Мавроматти понастоящем е преследван по член 282 от Наказателния кодекс на Руската Федерация за “разпалване на религиозни и национални вражди” за сцена от филм, която снима преди 10 години в двора на Института по културология, Москва. Тази сцена включва художествен пърформанс наречен “Не вярвай на очтите си”, който представлява разпятие на филмовия герой. Това разпятие е възприето от определени кръгове в праволсавната религиозна общост като кощунствено и обидно за християнската вяра.

През 2000 година е открито съдебно преследване против Мавроматти.

Това преселeдване не е изолиран случай. То е резултат от настроения в Русия против съвременното изкуство, които се превръщат в усилена цензура, накърняваща правото на свобода на словото и изразяването на руските художници.

Онлайн гласуването в контекста на артистичния проект “Свой/Чужд” е направено, за да може да бъде съкратен пътя от обвинителя до обвиняемия. По този начин всички фактори, които определят спецификата на съдебната система, която преследва обвиняемия са елиминирани, като целта е да се достигне до възможно най-демократична, но и отговорна система на наказание или оправдание. Наказанието или оправданието на Мавроматти ще зависи само от личното решение и съвестта на гласуващите.

Кой е Мавроматти и за какво той е обвиняван?

Олег Мавроматти е световно известен художник и кинорежисьор, основател на кинообединение Супернова и кинофестивал Стик, в Москва. Негови произведения са показвани в такива институции като Гьоте институт, София, Музей на кинематографията, Москва, Музей за съвременно изкуство в Денвър, Културния център на град Стокхолм, Американски културен център, София, Централния дом на художниците, Москва, Галерия Екзит Арт, Ню Йорк, Стедлик Музей, Амстердам и др. Олег Мавроматти е включен в Енциклопедията на руските кинодейци (2001) и в енциклопедията на Руския акционизъм (2007).

През 2000 година, в двора на Института по културология, Москва, Мавроматти прави пърформанса “Не вярвай на очите си”, който е част от филм, режисиран от него, наречен “Маслени бои и платно”. Мавроматти играе и в главната роля, която по сценарий изисква героя на бъде разпнат. Историята е базирана на реален случай от биографията на младия руски художник Олег Голосий, който трагично загива, убит от най-добрия си приятел, който завижда на успеха му. Мавроматти играе ролята на художника, който е убил Голосий. Героят на Мавроматти се разкайва, като в знак на своята искренност той решава да смени средствата, с които работи – традиционните бои и платно – с директно физическо действие, което изразява неговата художествена мисъл. Като доказателство за разкаянието си, героят решава да бъде разпнат, изтърпявайки позорно наказание за своята вина.

Пърформансът “Не вярвай на очите си” не е бил създаден, за да накърни религиозните чувства на когото и да било, нито пък да се противопостави на християнската религия в частност. С него художникът не си е поставял за цел да се подиграва на християнското разпятие, нито дори да репрезентира конкретен религиозен символ, а по-скоро да създаде образ-архетип на болката. Това е жест в областта на изкуството, който бива превратно изтълкуван. Като резултат от тази неправилна интерпретация, против Мавроматти е подаден сигнал до прокуратурата през 2000, за “разпалване на религиозна вражда”, а прокуратурата образува криминално разследване. Някои от подалите жалба са старейшината на прихода на Св. Никола (намиращ се в непосредствена близост до Института по културология) както и членове на радикалната националистическа организация “Съюз на православните хоругвеносци”, миряни към същия приход, която се специализира в преследване на дейци на културата и претендира за ролята на “обществен цензор” в Русия. Снимането на тази сцена от филм, те определят като “колективни сатанински действия”.

На 7 юли 2000 домът на Мавроматти е претърсен, неговият авторски архив, който включва видео материали и художествени произведения е иззет, както и неговия компютър и други електронни носители.

Това старо обвинение има директно отношение към съвременността. На 8-ми септември 2010 г. на среща в Руското консулство в София, Мавроматти (който живее в България и САЩ от 10 години) е известен, че му е отказано преиздаването на руски задграничен паспорт. Причината за отказ, според представителите на руските власти, е, че Мавроматти е обявен за федерално издирване в Русия по повод на заведеното срещу него криминално разследване през 2000 по член 282 от руския НК, по който може да бъде осъден на затвор от 3 до 5 години.

В момента Мавроматти е в България и е без документи, съответно и без всякакви основни права, като право на собственост, гласуване, здравеопазване, работа. През септември 2010 той подава молба за предоставянето му на статут на бежанец или хуманитарен статут пред Държавната агенция за бежанците в България и очаква решение в близките месеци.

Случаят на Олег не е изолиран. Член 282 стана нарицателен за цензурата упражнявана в Русия против изкуството – съвременно, но и на възраст повече от век. Най-известните творци, осъдени съвсем наскоро (посмъртно) по този закон са: писателят Лев Толстой и худжникът Виктор Васнецов. Други осъдени са бившия директор на Музея Сахаров, Юрий Самодуров и бившия директор на Третяковската галерия Андрей Ерофеев, кураторката на Музея Сахаров Виноградская, а подсъдимата кураторка и художничка Аня Альчук се самоуби през 2008 година в резултат на тежка психологическа травма в резултат на преследването. Двама други художници Авдей Тер-Оганян и Олег Янушевски живеят в изгнание в Чехия и Великобритания.

Етапи и структура на пърформанса

Пребиваването в затвора, представлява реална заплаха за живота на Мавроматти - не само битовите условия в са лоши, но и съществуват брутални неформални отншения между затворниците изразяваща се в насилие, към всички, заподозряни, че са по някакъв начин различни– етнически, религиозно или политически - от основното криминално мнозинство.

Търсейки метафоричен израз на тази заплаха, която обикновено остава невидима за обвинителите, Мавроматти решава да реализира този пърформанс, като съкрати връзката между себе си и своите обвинители. Проблематично е, че често тези обвинители не само не си представят какъв физически и морален ущърб нанасят на художниците, които съдят, но често не знаят нищо за тях, не са виждали тяхната работа и никога не са се опитвали да вникнат в нейното значение или езика на изкуството, който включва метафорично изразяване.

Пърформансът ще се проведе в няколко етапа. Гласовете за и против се състезават. За да гласуват, участниците трябва да минат улеснен процес на регистрация. Анонимни гласуващи няма да се броят. Гласуващите трябва да мотивират защо гласуват "виновен" или "невинен".

Пърформансът ще бъде изкъчван чрез Интернет (стриймван) всеки ден в продължение на 4 часа от 7 до 11 местно време. Гласовете ще се събират 24 часа, а достъп до гледане на стрийминга ще имат само тези, които са гласували. По време на живото предаване Мавроматти ще отговаря на избрани коментари в чата на сайта.

Гласовете се сумират всеки ден до 22.30 местно време. Ако против оправданието на Мавроматти са повече от тези, които са за оправданието му, тогава Мавроматти ще пусне през тялото си ток с размер 600000V с пръдължителност 1.5 секунда.

Прилагането на електричеството ще бъде извършено лично от артиста Олег Мавроматти в присъствието и под контрола на дипломиран електротехник и лекар.

Какво иска да каже художникът с този пърформанс?

Свободата на словото и на изказа са основно човешко право. Свобода на изразяване на художниците и творците от всяка националност, раса, религия, пол и класа трябва да бъде гарантирано и защитено от конституцията и законовата система на всяка наричаща себе си демократична държава. Това право не може да бъде ограбвано от нито една социална или политическа група. Демокрацията се гарантира единствено от правото на свободно споделяне и изразяване на мисли.

Чрез логиката на пърформанса Мавроматти се опитва да създаде метафорична илюстрация на наказателния процес и главните играчи в него – обвинител, обвинен и защитници.

Тези три заинтересовани страни няма да са опосредствани от съдебна система. По този начин художникът се опитва да преодолее несъвършенствата на законите, както и вероятната зависимост на прилагането им от конкретна политическа и икономическа конюктура, корупция или субективизъм. Художникът се опитва да направи по-видима отговорността на обвинителя и на защитника за живота и съдбата на обвинения, която отговорност често се забравя, заради това, че обвинителят действа чрез посредник, който е съдебната и изпълнителната власт.

Давайки възможност на обвинители и защитници да гласуват, художникът се опитва да се добере до най-неопосредствено гласуване, до най-чистата “власт на народа” до демокрация, основана на човешката съвест, а не върху конкретна институция.

По този начин той изчиства въпроса за свобода на словото от културни или държавно-политически специфики, и го довежда до общовалидно човешко право, чието зачитане ще бъде осъществено от просто гласуване.

Най-важната част от този проект е дискусията, която вече се появи в общественото пространство. Физическата част от пърформанса е само илюстрация на тази дискусия.

Независимо от продължителността или резултатите от гласуването, този проект вече е успешен защото вече е поставил на дневен ред наболели общочовешки въпроси за правото на свобода на словото и изразяването. Друг, много важен въпрос, поставен от този проект е зависимостта на индивида от бюрокрацията, от лобиране на политически и икономически интереси. Тези интереси често получават превес при създаване на обществено мнение и дори при взимане на съдебно решение. Тези взимащи превес интереси често нямат нищо общо нито с това, което в този случай художникът (но може да е всеки един друг) е направил, и съвсем нищо общо с мисията на изкуството и с правото на свободно изразяване.

Повдига ли претенции този пърформанс към някого и към кого?

С този пърформанс, Мавроматти не предявява претенции към руските власти и не изисква или очаква поради осъществяването му да получи подновяване на паспорта си.
С този пърформанс, Мавроматти не предявява претенции към българските власти и не изисква или очаква поради осъществяването му да получи статут на бежанец или хуманитарен статут.
Мавроматти не изисква от никой да гласува за или против него.
Мавроматти не смята неучастието в гласуването на когото и да било за неправилно или лошо и по този начин не изисква никой да гласува в негова защита, ако този човек не иска да участва нито в едната нито в другата страна.
Принципът на гласуване е принцип на всяка демократична система. Гласуването е право, но и доброволен акт от страна на гласуващите. За какво те гласуват е тяхно собствено решение.

Това изкуство ли е?

Да, това несъмнено е изкуство. Пърформансът е направен от човек, който е признат художник. За осъществяването му са използвани медии, методи и технологии съответсващи на съвременната технологично-социално-културна ситуация, както и на глобализационните процеси на обмен на информация и структурата на човешките отношения, повлияни от технологиите.

Исторические параллели в искусстве и науке

Крис Бердан

Перф “Прелюдия к 110 или 220”.

Бердан прикреплен медными проводниками к бетонному полу. Крепеж находится на руках, ногах и шее. Возле него стоят два сосуда с водой, в которую опущены электропровода, подключенные к сети напряжением 100V. Если посетители случайно заденут сосуды, то, соответственно, могут убить художника, т.к. вода попадет на пол и ток через воду достигнет контактов на теле художника. Конечно, никто сосуды не опрокинул.

http://bit.ly/bHkH7X

Пърформанс “Изстрел”, 1971, F Space. В този пърформанс асистент стреля в ръката на художника.
http://www.youtube.com/watch?v=JE5u3ThYyl4

Пърформанс “Проклет”, 1975, Музей на сървеменното изкуство, Чикаго. Бърден лежи неподвижно в течение на 45 часа под стъкло. Никой не смее да “наруши” произведението и да му помогне да излезе от тази ситуация. Един от гардовете на галерията оставя съд с вода до художника. След този продължителен акт, Бърден става и разбива с чук часовника и така завършва пърформанса.
http://www.newyorker.com/arts/critics/artworld/2007/05/14/070514craw_artworld_schjeldahl

Марина Абрамович

Пърформанс “Ритъм 0”, 1974. Абрамович оставя на разположение на публиката 72 предмета, някои от които могат да причинят удоволствие, а други болка. Между предметите има ножица, нож, камшик и заредена пушка с един патрон.
Публиката може да прави каквото иска с тялото на художничката. В началото хоарта действат внимателно, после някои започват да нараняват тялото й. Някой насочва пушката към нея- друг обаче се противопоставя.
http://en.wikipedia.org/wiki/Marina_Abramovi%C4%87

Елена Ковилина

Пърформанс “Направи си сам”, 1999, Зверевски център, Москва. Художничката стои с примка на врата си, а на гърдите й виси пиктограма с указания за публиката. Всеки може да дойде и да ритне столчето, на което Ковилина стои. Човек от публиката го прави, но други я задържат да не падне.
http://www.kovylina.com/?cid=23&pg=11

Уафа Белал

Пърформанс “Домашно напрежение”, 2005, който се развива в контекста на проекта “Застреляй иракчанин”. В продължение на месец Белал живее в стая с размерите на затворническа килия. Пейнтбол пушка е вързана към интернет и е управлявана от хора, които посещават сайта на проекта. Той е “застрелян” 60 000 пъти.
http://wafaabilal.com/html/shootAnIraqi.html

Стеларк

“Моватар” е затворена система, която действа обратно на традиционния моушън капчър (използван в киното-”Аватар”). За разлика от генерираният чрез реалното тяло виртуален герой, в случая на “Моватар” виртуалният модел, който може да бъде управляван от различни хора, действа на реалното тяло на художника, чрез електрическа система, която съкращава мускулите му.
http://v2.stelarc.org/projects/movatar/index.html

Експеримент на Милграм

Първият от поредицата експерименти е проведен през 60-те години. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, за да се видят как наредената заповед причинява болка на друг невинен човек в името на "благородна" кауза. Експериментът е създаден за да изследва подчиняемостта на хората на властта по време на Третия Райх. В експеримента участват американци, което прави неговото значение универсално.
За целта авторитета е представен от професор облечен в лабораторна престилка. В експеримента участват трима души: "професорът"(или ръководителят), “ученикът” или "жертвата" (който е подставено лице) и истинското опитно лице, или “учителят”, който не знае, че “ученикът” е подставено лице.
Ръководителят-професор разяснява на участниците, че всъщност ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. Тестът изисква научаване на двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор "жертвата" трябва да бъде наказана с подаване на електрически удари от “учителя”.

Задачата на “учителя” била, при подаване на погрешен отговор от страна на “ученика” да завишава, електрическото напрежение, чрез задвижване под указанията на “ръководителя-професор”

Ако изследваното лице (“учителят”) прояви нежелание да продължава да увеличава волтажа, експериментаторът (“професорът”) използва четири подканяния които са подредени по реда на казване:

1. Моля продължете
2. Експериментът изисква да продължите.
3. Абсолютно необходимо е да продължите.
4. Нямате друг избор, трябва да продължите.

Подопитни са 40 души. 26 души достигат до максимално напрежение от 450V и само 14 прекратяват опита преди това.
Резултатите от експеримента показват, че повечето хора са склонни да се подчиняват на властта, дори и тя да ги заставя да взимат решения против тяхната съвест.
http://bit.ly/aSVPW0